Странджа планина има многовековна хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на няколко цивилизации.
Най-старите следи от живот в планината - каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 –3 хил. пр. Хр.).

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за античния свят. Повече са данните за Странджанското крайбрежие, което през бронзовата и ранножелязната епохи се е наричало Салмидесос.

Към средата на 1-то хилядолетие пр. Хр. планината е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на  Одриското царство.  Траките, населяващи Салмидесос (днес Мидия, Турция) векове наред вдъхват ужас на мореплавателите с жестоките си пиратски набези. Тините пък са сред най-войнствените от всички племена и най-опитни в нощните нападения. Името на нос Тиниада (днес Инеада, Турция) произлиза от племенното им название.

След разпадането на Одриската държава в последните два века пр. Хр., астите създават тук своя държава – Астейско царство със столица гр. Бизия (днес Визе, Турция).

През ранножелязната епоха (ХІІ – VІ в. пр. Хр.) траките изповядват религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у тях  още през бронзовата епоха. И до днес тази вяра е съхранена в Странджа – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи.Една от най-съществените особености на планината и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура. От времето на  траките са останали пръснати из цяла Странджа каменни гробници, познати с името долмени. Изградени са изцяло от огромни няколкотонни каменни плочи. Учудващо добре оцелели през хилядолетията, за съжаление много от тях са унищожени през цивилизования ХХ-и век от иманяри или от невежество. Проучените в Странджа долмени датират от І-во хил. пр. Хр.  

The Credo Free Design Project : 2010

Информация за местноста около язовир "СЛИВОВО"!

Язовир Сливово се намира района на Странджа планина в изключително екологично чист район. Наблизо няма наличие на големи промишлени обекти, които да замърсяват околната среда. Именно това му предимство действа като магнит на любителите чистия въздух и сладкия шаран! 
Язовирът има 4 км. брегова ивица и около 70 дка водна площ, което го прави много подходящ за отдих и успешен риболов. Районът около язовира е леко планински и предразполага за еко туризъм.
На места крайбрежието на язовир Сливово е потънало в зеленина, но в по-голямата си част е чисто и песъчливо, което му дава голямо предимство за развитието на спортния риболов. От тази година редовно 2 пъти в годината ще се провеждат състезания по спортен риболов.
От фирмата собственик възнамеряват да го направят притегателен център за любителите на рибилова и природата. В зоната около язовира ще се изградят дървени бунгала, снабдени с питейна вода и проектирани така че да задоволят необходимоста и изискванията на любителите на риболова.
Непосредствено около язовира се заравняват площите и с откриването на следващия пролетно-летен риболовен сезон ще има възможноста за устройването на малки къмпинги.
Страстните рибари могат да разчитат на богат улов на шаран, каракуда, червеноперка, кротушка, толстолоб, бельовица още няколко вида сладководна риба.

През 2008 язовир Сливово се зарибява за спортен риболов и се въвежда пълна забрана за улов на каквато и да е риба, което се осигурява чрез непрекъсната 24 часова въоръжена охрана . Едва през 2010  започва да функционира като най-атрактивния действащ риболовен център за региона. Язовирът се намира на 2км от село Сливово откъдето и идва името му. Зарибен е с около 3.5т. шаран и 1.5т. толстолоб. Около 50 % от шарана е с тегло над един и половина килограма,

20-25% между два и три килограма и разбира се големи шарани с тегло между 5 и 8 килограма. Толстолобът е с тегло над три и половина килограма. Уникалната Странджанска природа и добрите условия които язовира предлага,  доставят радост и удоволствие на многото редовни наши посетители които са яко запалени по риболова.
Ние се радваме когато Вие сте доволни!
Желаем Ви много приятни и незабравими изживявания и напрегнати екшън мигове покрай Вашите нови рибарски рекорди!
Поздрави и добре дошли!

Стефан Рибката

КЛИМАТ:

Повлиян от трите заобикалящи Странджа планина морета – Черно, Мраморно и Бяло море климатът е много специфичен. Лятото тук е прохладно, а зимата е студена, поради факта, че местонахождението на планината не я предпазва от студените нахлувания от север и северозапад. Валежите са над-средните за страната, като максимумът им е през студените месеци, а минимумът през лятото. Характерно за този район е наличието на летни мъгли, обхващащи предимно долините на реките и влажните долове. Валежите от сняг са редки, но затова пък обилни, като снежната покривка не се задържа дълго.  

ФАУНА: Не само растителното, но и животинското царство на Странджа се характеризира с особено богатство и разнообразие. Основен фактор за това, отново е специфичното местонахождение на планината, която се явява като мост за взаимно проникване на флората и фауната от Мала Азия и Балканския полуостров. Освен това важна причина за съхранението на фауната е и факта, че по време на най-големите негативни влияния на индустриализацията върху природата в страната, планината остава встрани от тях, поради статута си на гранична зона. Повече от половина от представените у нас видове земноводни и влечуги, могат да се видят тук, както и редица застрашени от изчезване бозайници. В Странджа е и най-голямата популация на видра в България. За посетителите на планината обичащи риболова, интерес представляват реките Велека и Младежка, в чиито води има голямо рибно разнообразие. Впечатляващо е и птичето богатство в Странджа, откъдето минава миграционният път на прелетните птици – Виа понтика. Тук целогодишно или през някои сезони, могат да се наблюдават над 65% от установените видове птици в цялата страна.

ФЛОРА: Странджа е планина с уникални природни дадености и с изключително флористично и фитоценологично богатство, което е резултат от специфичното и местонахождение между различни области на влияние. Растителността тук се доближава повече до тази на Кавказ, отколкото до типично европейската. В Странджа се срещат видове, които не могат да се видят никъде другаде в България, затова, а и поради голямото видово разнообразие са създадени ПП „Странджа", редица резервати и множество защитени местности, които имат за цел да опазят това богатство. Най-голям дял от флората тук, заемат горите, които представляват предимно впечатляващи дъбови и източнобукови масиви, но също така и красиви лонгози, по течението на реките. Особено интересна е вечнозелената, цъфтяща с големи виолетови цветове странджанска зеленика, която не може да бъде видяна никъде другаде в Европа. Това великолепно растение е символът на Странджа планина.

The Credo Free Design Project : 2010