Трогателна е вярата, с която българите приемат, че администрацията се е загрижила за здравето им. 72 % от пълнолетните в държавата са на мнение, че новият БДС, сега нарицаем “Стара планина”, е нещо много хубаво и са готови да плащат повече за такива продукти.
В подкрепа на кампанията за въвеждане на стандарти за храните се изказват доста хора, като един от често срещаните аргументи е, че трябва да е така, понеже и в Америка имало държавен стандарт за храните.
Това, разбира се, не е баш така. Ако беше, повечето “Макдоналдс”-и и “Кеефсита” отдавна да са затворени. Има американски държавен стандарт за образованието, за лекарствата, обаче за храната всеки си решава сам според джоба и вкуса си.
Има стандарт за качество на храните, обаче той не е държавно декретиран; определят го хората. Ако някой продава боклуци, губи пазар и фалира.
Ние в България имаме относително дълга традиция на държавно определяне на това и онова. Всъщност на всичко. Около 50 години държавата събираше в себе си целия ресурс, връзваше на ясла хората и се грижеше за всичко – от изоставените деца до качеството на кренвиршите.
Когато социализмът рухна, държавата залитна в другата посока. Вече нямаше никакъв стандарт. Ракия се правеше в бидони по гаражи, саламът – в каквото там помещение производителят намери, някои хора разбраха, че в хляба може да се слага не само брашно, вода,сол и мая, други – че луканката поема месо от Австралия, производство 1938 година и така нататък.
Имаше немалко хранителни и още повече алкохолни отравяния; през цялото това време държавата щастливо блееше. Не държавата, а умрелите от отравяния с метилов алкохол регулираха пазара и сега производителите, ако и да не ползват грозде, все пак слагат относително качествен чист спирт.
Обаче дойдоха други времена и сега наред е не само ракията, ами и луканката, сиренето, хлябът, това, което се яде. “Стара планина”, братче, и хората ръкопляскат, викат “браво” и “ура”. И са готови да дават повече пари, както свикнаха да дават 10 лева за шише ракия вместо 3.
Възможно е намеренията на администрацията да са благородни, макар че не е за вярване.
Дори и да е така обаче, срещу дребни суми за рушвет всеки редови инспектор ще си затвори очите и пазарът ще бъде заринат от колбаси “Стара планина”, луканка “Хималаи”, кренвирши “Апенини” и пастет “Странджа Сакар”.
Всеки може да вярва в каквото си иска и да си дава парите, които е изкарал, както намери за добре, обаче няма никакви регистрирани доказателства, че българската държава – както предишната, така и сегашната – има за първа грижа да защити своите граждани.
Напротив, има достатъчно свидетелства, че тя системно пренебрегва интересите на повечето хора, за да угоди на малцина.
В това всъщност се крие и причината за огромното разочарование на българите от промените – и днес държавата продължава да е държава на тези, които са икономически и политически силни, и все така нехае за другите, за множеството, което превива гръб от сутрин до вечер, та да произвежда благата.
А що се отнася до храните с надпис “Стара планина”, единствената промяна ще е, че ще има работа за печатарите.
Голямо печатане на етикети ще падне.
Така че, елате на язовир Сливово си хванете яки шарани или толстоби с търговската марка "язовир Сливово"
Шаран от Сливово™. Прясната риба™ цена няма!
